Luke (10/24)

← Luke (10/24) →

След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.

И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.

И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.

И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.

И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

10.

А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

11.

И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12.

Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.

13.

Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15.

И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.

16.

Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.

17.

И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.

18.

А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

19.

Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди.

20.

Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.

21.

В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22.

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.

23.

И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24.

Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

25.

И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

26.

А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?

27.

А той в отговор каза: ?Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“

28.

Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.

29.

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?

30.

В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

31.

А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.

32.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.

33.

Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,

34.

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35.

А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.

36.

Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?

37.

А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

38.

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.

40.

А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне.

41.

Но Господ в отговор й каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

42.

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.

← Luke (10/24) →