| ← Job (16/42) → |
| 1. | Тогава Йов отговори и каза: |
| 2. | Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие! |
| 3. | Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш? |
| 4. | Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас. |
| 5. | Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение. |
| 6. | Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава? |
| 7. | Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши. |
| 8. | Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми. |
| 9. | Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си. |
| 10. | Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се. |
| 11. | Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля. |
| 12. | Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави. |
| 13. | Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята. |
| 14. | Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан. |
| 15. | Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях. |
| 16. | Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми, |
| 17. | макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва. |
| 18. | О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми! |
| 19. | Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините. |
| 20. | Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога, |
| 21. | за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му. |
| 22. | Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна. |
| ← Job (16/42) → |