←  Jeremiah (6/52)  →
1. Бягайте, вениаминови синове отсред Ерусалим! Надуйте тръба в Текое и издигнете знак във Вет-Акерем, защото зло надвисва от север и голяма гибел!
2. Ще изтребя красавицата и изнежената, сионската дъщеря.
3. Пастири и стадата им ще дойдат при нея, ще разпънат шатрите си наоколо против нея, ще пасат всеки на мястото си.
4. Подгответе свещена война против нея! Станете и нека се изкачим по пладне! Горко ни, защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки.
5. Станете и нека се изкачим през нощта, и нека съборим дворците й!
6. Защото така казва ГОСПОД на Войнствата: Отсечете дървета и издигнете насип против Ерусалим! Това е градът, който трябва да се накаже, вътре в него е пълно с насилие.
7. Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него; пред Мен са постоянно болести и рани.
8. Поправи се, Ерусалиме, за да не се откъсне от теб душата Ми, да не те направя пустиня, ненаселена земя.
9. Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ще оберат докрай като лозе остатъка на Израил; върни ръката си като гроздоберач към пръчките.
10. На кого да говоря и да свидетелствам, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, ГОСПОДНОТО слово стана присмех за тях, нямат благоволение в него.
11. Затова съм пълен с яростта ГОСПОДНА, уморих се да се въздържам. Ще я излея върху децата по улиците и върху цялото събрание на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, и старец с престарял.
12. И къщите им ще преминат на други, и ниви, и жени заедно. Защото ще простра ръката Си против жителите на земята, заявява ГОСПОД.
13. Защото от малкия им до големия им, всеки е отдаден на алчност; и от пророк до свещеник, всеки върши измама.
14. И лекуваха раната на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир.
15. Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.
16. Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки — кой е добрият път, и ходете в него, и ще намерите покой на душите си. Но те казаха: Няма да ходим!
17. Поставих над вас и пазачи — слушайте гласа на тръбата! Но те казаха: Няма да слушаме!
18. Затова слушайте, народи, и узнай, събрание, какво ще стане с тях.
19. Слушай земьо! Ето, Аз докарвам злото върху този народ, плода на помислите им; защото не послушаха думите Ми и закона Ми, а го отхвърлиха.
20. Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благоуханната тръстика от далечна земя? Всеизгарянията ви не са Ми приятни и жертвите ви не са Ми угодни.
21. Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз поставям препънки пред този народ и ще се спъват в тях заедно бащи и синове; ще погинат и съсед, и приятел.
22. Така казва ГОСПОД: Ето, народ идва от северната страна, и голям народ ще се надигне от най-далечните краища на земята.
23. Лък и копие държат, жестоки са и безмилостни; гласът им бучи като морето и яздят на коне; строШн като мъж за бой срещу теб, дъще сионска.
24. Чухме слуха за него, ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе като раждаща жена.
25. Не излизай на полето и по път не ходи, защото меч има неприятелят, ужас отвред!
26. Дъще на народа Ми, опаши се с вретище и се валяй в пепел; надигни оплакване като за единствен син, заплачи горчиво, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас!
27. Поставих те за изпитател в народа си и крепост, за да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28. Те всички са закоравели отстъпници, обикалят като клеветници; бронз и желязо са, всички са покварени.
29. Духалото изгоря, оловото се довърши от огъня. Напразно топи леярят — злите не се отделиха.
30. Отхвърлено сребро ще ги нарекат, защото ГОСПОД ги е отхвърлил.
←  Jeremiah (6/52)  →