Isaiah (59/66)

← Isaiah (59/66) →

Ето, ръката на ГОСПОДА не се е скъсила, да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, да не може да чува.

Но вашите беззакония ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, да не чува.

Защото ръцете ви са омърсени с кръв и пръстите ви — с беззаконие; устните ви говорят лъжа, езикът ви отронва неправда.

Никой не вика за правдата и никой не се съди според истината. Уповава се на суета и се говори лъжа, зачева се зло и се ражда беззаконие.

Мътят яйца на усойница и тъкат паяжина. Който яде от яйцата им, умира, а ако се счупи някое, излиза пепелянка.

Паяжината им не става за дреха и няма да се облекат в делата си. Делата им са беззаконни дела и вършенето на насилие е в ръцете им.

Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв. Мислите им са мисли за беззаконие; опустошение и разрушение има в пътищата им.

Те не знаят пътя на мира и в пътеките им няма правосъдие. Изкривиха си пътищата си, никой, който върви в тях, не знае мир.

Затова правосъдието е далеч от нас и правдата до нас не стига. Надявахме се на светлина, а ето, тъмнина; на сияние, а ходим в мрак.

10.

Опипваме стената като слепи, опипваме като без очи. По пладне се препъваме като в сумрак; сред здравите сме като мъртви.

11.

Всички ревем като мечки, и като гълъби стенем, стенем... Надяваме се на правосъдие, но няма; на спасение, но е далеч от нас.

12.

Защото се умножиха пред Теб престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас, защото престъпленията ни са с нас и беззаконията ни — ние ги знаем.

13.

Отстъпване и невярност към ГОСПОДА, отдръпване от следването на нашия Бог, говорене за насилие и бунт, зачеване и изговаряне на лъжливи думи от сърце.

14.

И правосъдието е изтикано назад и правдата стои далеч, защото истината падна на площада и правотата не може да влезе.

15.

Да, истината изчезна и който се отклонява от злото, става плячка. И ГОСПОД видя, и беше зло в очите Му, че нямаше правда.

16.

Видя, че нямаше мъж, и се изуми, че нямаше посредник. Тогава Неговата ръка Му донесе спасение и Неговата правда, тя Го подкрепи.

17.

И Той облече правда като броня и сложи на главата Си спасение за шлем, и облече като дреха одеждите на отмъщението, и се загърна като в мантия със ревност.

18.

Според делата, така ще отплати — ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; ще отдаде възмездие на островите.

19.

И ще се убоят от Името на ГОСПОДА на запад и от славата Му — към изгрев слънце; защото ще дойде като стремителен поток, тласкан от ГОСПОДНОТО дихание.

20.

И Изкупител ще дойде в Сион и за онези от Яков, които се обръщат от престъпление, заявява ГОСПОД.

21.

А от Моя страна, ето Моя завет с тях, казва ГОСПОД: Духът Ми, който е на теб, и словата Ми, които сложих в устата ти, няма да отстъпят от устата ти, нито от устата на потомството ти, нито от устата на потомството на потомството ти, казва ГОСПОД, отсега и до века.

← Isaiah (59/66) →