←  Isaiah (2/66)  →
1. Словото, което се откри на Исая, сина на Амос, за Юда и Ерусалим:
2. В последните дни хълмът на дома ГОСПОДЕН ще се утвърди на върха на планините и ще се възвиси над хълмовете, и всичките народи ще се стичат на него.
3. И много народи ще отидат и ще кажат: Елате, да се изкачим на хълма ГОСПОДЕН, в дома на Якововия Бог! Той ще ни научи на пътищата Си, и ще ходим в пътеките Му. Защото от Сион ще излезе поучението и словото ГОСПОДНО — от Ерусалим.
4. Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. И те ще изковат мечовете си на плугове и копията си — на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч и няма вече да се учат на война.
5. Елате, доме яковов, и нека ходим в светлината на ГОСПОДА!
6. Да, Ти си оставил народа Си, дома на Яков, защото те се напълниха с учения от изток и станаха гадатели като филистимците, и направиха завет с децата на чужденците.
7. И земята им се напълни със сребро и злато и няма край на съкровищата им. Земята им се напълни с коне и няма край на колесниците им.
8. И земята им се напълни с идоли, поклониха се на делата на ръцете си, на онова, което самите им пръсти направиха.
9. И приведе се обикновеният човек и сниши се издигнатият мъж; затова ти няма да им простиш.
10. Влез в скалата и се скрий в пръстта поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие!
11. Гордите очи човешки ще се унижат и човешкото високоумие ще се сниши, а само ГОСПОД ще се възвиси във онзи ден.
12. Защото Денят на ГОСПОДА на Войнствата ще бъде против всеки горделив и надменен човек и против всичко, което се надига — за да се сниши —
13. против всичките ливански кедри, високи и издигнати, и против всичките васански дъбове,
14. против всичките високи планини, и против всички извисени хълмове,
15. и против всяка издигната кула, и против всяка укрепена стена,
16. и против всичките тарсийски кораби, и против всички приятни на глед произведения.
17. Гордостта човешка ще се приведе и човешката надменност ще се унижи, а само ГОСПОД ще се възвиси във онзи ден.
18. И идолите съвсем ще изчезнат.
19. И хората ще влязат в пещерите на скалите и в дупките в пръстта поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие, когато стане, за да разтресе земята.
20. В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и прилепите сребърните си идоли и златните си идоли, които му бяха направени, за да се кланя,
21. за да влезе в проломите на канарите и в пукнатините на скалите поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие, когато стане, за да разтресе земята.
22. Оставете се от човека, в чиито ноздри е диханието му, защото за какво се счита той?
←  Isaiah (2/66)  →