←  Hebrews (6/13)  →
1. Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,
2. учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.
3. И това ще направим, ако Бог позволи.
4. Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,
5. и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,
6. а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.
7. Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,
8. но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.
9. Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.
10. Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.
11. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12. да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.
13. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:
14. ?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“
15. И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.
16. Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,
17. така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18. така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,
19. която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,
20. където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.
←  Hebrews (6/13)  →