Genesis (30/50)

← Genesis (30/50) →

А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра!

А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод?

А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея!

И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.

И Вала забременя и роди син на Яков.

Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан.

И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков.

Тогава Рахил каза: Силни борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим.

Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.

10.

И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.

11.

И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад.

12.

И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.

13.

Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир.

14.

И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си.

15.

А тя й каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16.

И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ.

17.

И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков.

18.

И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече Исахар.

19.

И Лия пак забременя и роди шести син на Яков.

20.

И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон.

21.

И после роди дъщеря, която наименува Дина.

22.

След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата й.

23.

И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора.

24.

И го нарече Йосиф, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син.

25.

А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя!

26.

Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27.

А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб.

28.

Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

29.

А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен.

30.

Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом?

31.

А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя:

32.

Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата.

33.

И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен — всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена.

34.

И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал.

35.

И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му.

36.

И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван.

37.

Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.

38.

Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият.

39.

И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри.

40.

И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван.

41.

И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките.

42.

А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.

43.

Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.

← Genesis (30/50) →