←  Ezekiel (26/48)  →
1. А в единадесетата година, на първия ден от месеца, ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
2. Сине човешки, понеже Тир каза против Ерусалим: Ха-ха! Строши се портата на народите! Обърна се към мен — аз ще се напълня, а той запустя!
3. Затова, така казва Господ БОГ: Ето, Аз съм против теб, Тире, и ще надигна против теб много народи, както морето надига вълните си.
4. И те ще сринат стените на Тир и ще съборят кулите му; и Аз ще помета пръстта от него и ще го направя гола скала.
5. Ще бъде място за простиране мрежи сред морето, защото Аз изговорих това, заявява Господ БОГ. И ще стане плячка на народите.
6. И дъщерните му градове на полето ще бъдат убити с меч; и ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.
7. Защото така казва Господ БОГ: Ето, Аз довеждам против Тир вавилонския цар Навуходоносор от север, царя на царете, с коне, с колесници и с конници, с голямо множество народ.
8. Той ще убие с меч дъщерните ти градове на полето и ще издигне против теб обсадни кули, и ще насипе против теб насип, и ще изправи против теб щитове,
9. ще постави стенобойните си машини против стените ти и със секирите си ще събори кулите ти.
10. От множеството на конете му прахът им ще те покрие; стените ти ще се потресат от шума на конниците и колите, и колесниците, когато той влезе в портите ти, както се влиза в разбит град.
11. С копитата на конете ще изтъпче всичките ти улици, ще избие народа ти с меч и стълбовете на силата ти ще рухнат на земята.
12. Ще разграбят имота ти и ще оберат стоките ти, и ще съборят стените ти, и ще сринат прекрасните ти къщи, а камъните ти, дърветата ти и пръстта ти ще хвърлят сред водите.
13. И ще прекратя шума на песните ти и звукът на арфите ти няма да се чува.
14. И ще те направя гола скала, ще бъдеш място за простиране на мрежи, няма повече да бъдеш построен, защото Аз, ГОСПОД, изговорих това, заявява Господ БОГ.
15. Така казва Господ БОГ на Тир: Няма ли да се потресат островите от шума на падането ти, когато ранените стенат, когато се вършат убийствата сред теб?
16. И всички морски първенци ще слязат от престолите си и ще отметнат мантиите си, и ще съблекат везаните си дрехи, и ще се облекат с ужас. Ще седнат на земята и ще треперят всеки миг, и ще се смаят за теб.
17. И ще надигнат оплакване за теб и ще ти кажат: Как погина ти, населен откъм морето, прочут град, който беше силен в морето, той и жителите му, които всяваха ужас у всички, които се намираха в него!
18. Сега островите ще треперят в деня на падането ти и островите в морето ще бъдат поразени от изхода ти.
19. Защото така казва Господ БОГ: Когато те направя опустошен град, като необитаемите градове, когато надигна върху теб бездната и те покрият големите води,
20. тогава ще те сваля със слизащите в рова, при древния народ, и ще те заселя в най-долните места на земята, с древната пустош, със слизащите в рова, за да не бъдеш населен; и ще поставя украшение в земята на живите.
21. Ще те направя ужас и няма да те има; ще те потърсят и няма да те намерят до века, заявява Господ БОГ.
←  Ezekiel (26/48)  →