←  Ezekiel (13/48)  →
1. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
2. Сине човешки, пророкувай против израилевите пророци, които пророкуват, и кажи на онези, които пророкуват от своето си сърце: Слушайте словото ГОСПОДНО!
3. Така казва Господ БОГ: Горко на безумните пророци, които се водят по своя си дух, без нищо да са видЕли!
4. Като лисици в развалините станаха пророците ти, Израилю.
5. Не се изкачихте в проломите и не издигнахте ограда около израилевия дом, за да устои в боя в ГОСПОДНИЯ Ден.
6. Суета видяха и лъжливо предсказание онези, които казват: ГОСПОД заявява! — а ГОСПОД не ги е изпратил — и даваха надежди, че словото им ще се сбъдне.
7. Не видяхте ли суетно видение и не говорихте ли лъжливо предсказание, казвайки: ГОСПОД заявява! — а Аз не съм говорил?
8. Затова, така казва Господ БОГ: Понеже говорите суета и виждате лъжа, затова, ето, Аз съм против вас, заявява Господ БОГ.
9. И ръката Ми ще бъде против пророците, които виждат суета и предсказват лъжа. Те няма да бъдат в съвета на народа ми и няма да се запишат в книгата на израилевия дом, и няма да дойдат в израилевата земя. И ще познаете, че Аз съм Господ БОГ.
10. Понеже, да, понеже заблудиха народа Ми, като казваха: Мир! — а няма мир. И когато той построи стена, ето, те я мажат с кал.
11. Кажи на онези, които я мажат с кал, че ще падне. Идва пороен дъжд и ти, каменна градушка, ще се изсипеш и бурен вятър ще я разцепи.
12. Ето, когато падне стената, няма ли да ви се каже: Къде е калта, с която мазахте?
13. Затова, така казва Господ БОГ: Ще я разцепя с бурен вятър в яростта Си и ще вали пороен дъжд в гнева Ми, и каменна градушка — в ярост за унищожение.
14. И ще съборя стената, която измазахте с кал, и ще я срина на земята, така че да се оголят основите й. Тя ще падне и вие ще загинете сред нея, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.
15. Така ще изпълня яростта Си върху стената и върху онези, които я мазаха с кал, и ще ви кажа: Няма я стената и ги няма онези, които я мазаха —
16. израилевите пророци, които пророкуват за Ерусалим и виждат за него видения за мир, а няма мир, заявява Господ БОГ.
17. И ти, сине човешки, насочи лицето си против дъщерите на народа си, които пророкуват от своето си сърце, и пророкувай против тях.
18. И кажи: Така казва Господ БОГ: Горко на жените, които шият превръзки за всички стави на ръцете и правят покривала за глави от всеки ръст, за да ловят души! Ловите душите на народа Ми и ще запазите ли душите си живи?
19. И ме осквернявате пред народа Ми за няколко шепи ечемик и няколко залъка хляб, като умъртвявате души, които не трябваше да умрат, и пазите живи души, които не трябваше да живеят, като лъжете народа Ми, който слуша лъжа.
20. Затова, така казва Господ БОГ: Ето, Аз съм против превръзките ви, с които ловите души като птици. Ще ги отдера от ръцете ви и ще пусна душите, душите, които вие ловите като птици.
21. И ще раздера покривалата ви и ще избавя народа Си от ръката ви, и те вече няма да бъдат улов в ръката ви, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.
22. Защото наскърбихте сърцето на праведния с лъжа, а Аз не съм го наскърбил; и укрепихте ръцете на безбожния, за да не се върне от злия си път и да се запази животът му.
23. Затова няма вече да виждате суета и няма да предсказвате вече предсказания. И Аз ще избавя народа Си от ръката ви, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.
←  Ezekiel (13/48)  →