←  Ezekiel (12/48)  →
1. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
2. Сине човешки, ти живееш сред дом на бунтовници, които имат очи, за да виждат, но не виждат; и имат уши, за да чуват, но не чуват, защото са бунтовен дом.
3. Затова ти, сине човешки, си приготви вещи за преселване и се пресели денем пред очите им. Пресели се от мястото си на друго място пред очите им — може би ще видят, ако и да са бунтовен дом.
4. Изнеси вещите си пред очите им като вещи за преселване, а ти излез вечерта пред очите им, както се отива в плен.
5. Пред очите им си прокопай дупка в стена и ги изнеси през нея.
6. Пред очите им ги вдигни на рамене и ги изнеси по тъмно. Покрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на израилевия дом.
7. И направих така, както ми беше заповядано. Изнесох вещите си денем като вещи за преселване, а привечер си прокопах дупка в стената с ръка и по тъмно ги изнесох и ги вдигнах на рамене пред очите им.
8. И на сутринта ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
9. Сине човешки, израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли каза: Какво правиш?
10. Кажи им: Така казва Господ БОГ: Това наложено пророчество се отнася до княза, който е в Ерусалим, и до целия израилевия дом, всички, които са сред тях.
11. Кажи: Аз съм ви знамението. Както направих аз, така ще се направи на тях; в изгнание, в плен ще отидат.
12. Князът, който е сред тях, ще вдигне товар на рамене по тъмно и ще излезе. Ще прокопаят дупка в стената, за да изнасят през нея вещите му. Ще покрие лицето си, за да не вижда земята с очите си.
13. И Аз ще простра мрежата Си върху него и той ще се хване в примката Ми. Ще го закарам във Вавилон в халдейската земя, но няма да я види и там ще умре.
14. А всички, които са около него, помощниците му и всичките му полкове ще разпръсна по всички ветрове и ще изтегля меч след тях.
15. И ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато ги разпръсна сред народите и ги разсея по разни страни.
16. Но ще оставя от тях неколцина на брой, оцелели от меча, от глада и от мора, за да разказват всичките си гнусотии между народите, където отиват. И ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.
17. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
18. Сине човешки, яж хляба си с трепет и пий водата си с треперене и със страх.
19. И кажи на народа на земята: Така казва Господ БОГ за жителите на Ерусалим в израилевата земя: Ще ядат хляба си със страх и ще пият водата си с ужас, защото земята им ще опустее от всичко, което я изпълва, заради насилието на всичките си жители.
20. Населените градове ще опустеят и земята ще стане пустош, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.
21. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
22. Сине човешки, каква е тази поговорка, която имате в израилевата земя, която казва: Дните минават и всяко видение се изгубва?
23. Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Ще прекратя тази поговорка и няма вече да се употребява като поговорка в Израил. Но им кажи: Дните наближават, и словото на всяко видение.
24. Защото вече няма да има никакво лъжливо видение и ласкателно предсказание сред израилевия дом.
25. Защото Аз съм ГОСПОД, Аз ще говоря и словото, което говоря, ще се изпълни, няма вече да се отлага. Защото във вашите дни, бунтовни доме, ще изговоря слово и ще го изпълня, заявява Господ БОГ.
26. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
27. Сине човешки, ето, израилевият дом казва: Видението, което той вижда, е за след много дни и той пророкува за далечни времена.
28. Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Никоя от думите Ми няма вече да се отлага; ще изговоря слово и то ще се изпълни, заявява Господ БОГ.
←  Ezekiel (12/48)  →