←  Ezekiel (10/48)  →
1. И видях, и ето, на свода, който беше над главите на херувимите, имаше като камък сапфир, нещо подобно на престол се виждаше над тях.
2. И проговори на облечения в лен мъж и каза: Влез между вихровите колела под херувима и напълни ръцете си с огнени въглени от мястото между херувимите, и ги пръсни върху града. И той влезе пред очите ми.
3. А херувимите стояха отдясно на дома, когато мъжът влезе; и облакът изпълни вътрешния двор.
4. И ГОСПОДНАТА слава се издигна от херувимите на прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът беше пълен със сиянието на ГОСПОДНАТА слава.
5. И шумът на крилете на херувимите се чуваше чак до външния двор, като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.
6. И когато заповяда на облечения в лен мъж, като каза: Вземи огън от мястото между вихровите колела, от мястото между херувимите! — той влезе и застана при колелото.
7. И един херувим простря ръка от мястото между херувимите към огъня, който беше между херувимите, и вдигна от него и даде в ръцете на облечения в лен. И той го взе и излезе.
8. А на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка под крилете им.
9. И видях, и ето, четири колела при херувимите, едно колело при един херувим и едно колело при друг херувим. И видът на колелата беше, както изглежда камък хрисолит.
10. А видът им — четирите имаха един и същ вид, като че ли имаше колело в колело.
11. Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха, когато вървяха, а към мястото, накъдето се обръщаше главата, вървяха след нея; не се обръщаха когато вървяха.
12. А цялото им тяло и гърбовете им, и ръцете им, и крилете им, и колелата, бяха пълни с очи отвсякъде. И четирите имаха колелата си.
13. Колелата чух, че се нарекоха вихрови колела.
14. И всеки имаше четири лица; лицето на първия беше лице на херувим, а лицето на втория — лице на човек, а на третия — лице на лъв, а на четвъртия — лице на орел.
15. И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.
16. И когато херувимите вървяха, и колелата вървяха при тях. И когато херувимите вдигаха крилете си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отклоняваха от тях.
17. При спирането им спираха и при издигането им се издигаха с тях, защото духът на живото същество беше в тях.
18. И ГОСПОДНАТА слава излезе от прага на дома и застана над херувимите.
19. И херувимите вдигнаха крилете си и се издигнаха от земята пред очите ми, като си отиваха, и колелата се издигаха заедно с тях. И застанаха на входа на източната порта и славата на Израилевия Бог беше отгоре върху тях.
20. Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог при реката Ховар; и разбрах, че са херувими.
21. Всеки имаше четири лица и всеки имаше четири криле; и под крилете им имаше нещо като човешки ръце.
22. А що се отнася до образа на лицата им, те бяха лицата, които видях при реката Ховар, видът им и самите те. Те вървяха всеки право пред себе си.
←  Ezekiel (10/48)  →