←  Exodus (15/40)  →
1. Тогава Мойсей и израилевите синове пяха тази песен на ГОСПОДА, като говориха с тези думи: Ще пея на ГОСПОДА, защото е превъзвишен, коня и ездача му хвърли в морето!
2. ГОСПОД е сила моя, песен моя и стана ми спасение. Той ми е Бог, и ще Го прославя, бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.
3. ГОСПОД е силен Воин, ГОСПОД е Името Му.
4. Колесниците на фараона и войската му хвърли в морето, избраните му пълководци потънаха в Червеното море.
5. Дълбините ги покриха, като камък слязоха в бездните.
6. Десницата Ти, ГОСПОДИ, е славна в мощ; десницата Ти, ГОСПОДИ, смаза врага.
7. В превъзходното Си величие повали онези, които се надигнаха против Теб; развърза гнева Си и ги пояде като слама.
8. От диханието на ноздрите Ти водите се струпаха накуп, вълните застанаха като бент, бездните застинаха в сърцето на морето.
9. Врагът рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя плячката; алчността ми ще се насити от тях; ще изтръгна меча си, ръката ми ще ги погуби.
10. Ти подухна с дъха Си и морето ги покри; потънаха като олово в силните води.
11. Кой е подобен на Теб, ГОСПОДИ, между боговете? Кой е подобен на Теб, славен в святост, страхопочитаем, че да Те възпяват, правещ чудеса?
12. Ти простря десницата Си и земята ги погълна.
13. С милостта Си Ти води народа, който си изкупил, със силата Си води го към святото Си обиталище.
14. Народите ще чуят и ще затреперят, ужас ще обладае филистимските жители.
15. Тогава ще се уплашат едомските князе, трепет ще обземе моавските главатари, ще се стопят всички ханаански жители.
16. Страх и трепет ще ги нападне, от величието на ръката Ти ще се вкаменят, докато премине народът Ти, ГОСПОДИ, докато премине народът, който Ти си придобил.
17. Ще ги въведеш и насадиш на планината на Своето наследство; на мястото, ГОСПОДИ, което си приготвил за Свое обиталище; в светилището, Господи, което ръцете Ти поставиха.
18. ГОСПОД ще царува до вечни векове!
19. Защото конете на фараона с колесниците му и с конниците му влязоха в морето и ГОСПОД върна върху тях водите на морето, а израилевите синове преминаха по сухо сред морето.
20. Тогава пророчицата Мариам, сестрата на Аарон, взе в ръката си тимпанче и всичките жени излязоха след нея с тимпанчета и танци.
21. И Мариам им пееше ответно: Пейте на ГОСПОДА, защото е превъзвишен; коня и ездача му хвърли в морето!
22. Тогава Мойсей вдигна израилевите синове от Червено море и излязоха към пустинята Сур. И вървяха три дни в пустинята и не намериха вода.
23. После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива -- затова се нарече Мера.
24. Тогава народът заропта против Мойсей и казваше: Какво да пием?
25. А той извика към ГОСПОДА и ГОСПОД му показа едно дърво; и като го хвърли във водата, водата стана сладка. Там им наложи наредба и правила и там ги изпита. И каза:
26. Ако усърдно слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и вършиш онова, което е правилно пред Него, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да ти нанеса нито една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм ГОСПОД, който те изцелявам.
27. После дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета, и там се разположиха на стан при водите.
←  Exodus (15/40)  →