←  Ecclesiastes (9/12)  →
1. Защото всичко това взех присърце, за да издиря всичко това — че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка. Няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е пред тях.
2. Всичко идва еднакво за всички, едно и също се случва на праведния и на безбожния; на добрия и на чистия, и на нечистия; и на този, който жертва, и на този, който не жертва; както на добрия, така и на грешния, на този, който се заклева, както на този, който се страхува от заклеване.
3. Това е зло във всичко, което се върши под слънцето — че едно и също се случва на всички. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите.
4. Защото за този, който е между всички живи, има надежда, понеже живо куче е по-добре от мъртъв лъв.
5. Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо и нямат вече награда, понеже споменът за тях е забравен.
6. Както любовта им, така и омразата им, и ревността им са вече изгубени; вече никога няма да имат дял в нещо, което се прави под слънцето.
7. Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече е благоволил в делата ти.
8. Нека дрехите ти бъдат винаги бели и нека не липсва масло на главата ти.
9. Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш, през всичките дни на суетния си живот, който Той ти е дал под слънцето, във всичките дни на своята суета, защото това е делът ти в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
10. Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.
11. Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на бързите, нито боят — на силните, нито хлябът — на мъдрите, нито богатствата — на проницателните, нито благоволението — на изкусните, защото времето и случаят постигат всички тях.
12. Защото и човек не знае времето си; както рибите, уловени в зла мрежа и както птиците, уловени в примка, като тях и човешките синове се улавят в зло време, когато то ги сполети внезапно.
13. Също и това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма:
14. Имаше малък град с малцина мъже в него; и велик цар дойде против него и го обсади, и съгради около него големи обсадни съоръжения,
15. но в него се намери беден мъдър човек и той чрез мъдростта си избави града. Но никой не си спомни за онзи беден човек.
16. Тогава казах: Мъдростта е по-добра от силата. Но мъдростта на сиромаха се презира и думите му не се чуват.
17. Думите на мъдрите, чути в тишина, са повече от вика на властващия между безумни.
18. Мъдростта е по-добра от военни оръжия; но един грешник погубва много добри неща.
←  Ecclesiastes (9/12)  →