Ecclesiastes (8/12)  

1. Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя.
2. Аз казвам: Пази царската заповед заради клетвата си към Бога.
3. Не бързай да излезеш от присъствието му. Не постоянствай в зло дело, защото той върши всичко, каквото иска.
4. В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш?
5. Който пази заповедта, няма да види зло, защото мъдрото сърце познава време и правилен начин.
6. Понеже за всяко нещо има време и правилен начин, понеже злощастието на човека тежи върху него.
7. Защото не знае какво ще се случи, понеже кой може да му каже какво ще стане?
8. Няма човек който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение и безбожието няма да избави онези, които са се предали на него.
9. Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда.
10. Тогава видях безбожните погребани — които бяха идвали и си отивали от святото място — и те бяха забравени в града, където бяха правили така. И това е суета.
11. Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло.
12. Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него.
13. Но на безбожния няма да бъде добре и като сянка няма да продължи дните си, защото не се бои пред Бога.
14. Има една суета, която става на земята — че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.
15. Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето.
16. Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята — макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем —
17. тогава видях в цялото Божие дело, че човек не може да открие делото, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек и да търси, няма да го открие; и дори мъдрият да твърди, че го познава, не може да го открие.

  Ecclesiastes (8/12)