←  Ecclesiastes (3/12)  →

---

1.

Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:

2.

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

3.

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

4.

време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

5.

време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

6.

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

7.

време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

8.

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

9.

Каква полза има работникът от това, в което се труди?

10.

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

11.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

12.

Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,

13.

а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога.

14.

Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

15.

Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

16.

И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.

17.

Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.

18.

Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

19.

Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

20.

Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21.

Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

22.

И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?

---

←  Ecclesiastes (3/12)  →