←  Ecclesiastes (12/12)

---

1.

И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и да се приближат годините, за които ще кажеш: Нямам удоволствие от тях! —

2.

преди да се помрачат слънцето и светлината, и луната, и звездите и да се върнат облаците след дъжда;

3.

във времето, когато стражите на къщата треперят и се прегърбват силните мъже; и онези, които мелят, престават, защото намаляха; и очите на гледащите през прозорците се помрачават;

4.

когато вратите към улицата се затварят и звукът на мелницата заглъхва, и човек става при звука на птица, и всички тонове на песента се приглушават;

5.

и се страхуват от височина и от ужаси по пътя; и бадемът разцъфтява и натегва скакалецът, и охотата изчезва, защото човек отива във вечния си дом и жалеещите обикалят улиците —

6.

преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, и да се строши стомната при извора, и да се счупи колелото на кладенеца,

7.

и пръстта да се върне в земята, както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.

8.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Всичко е суета.

9.

И освен че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.

10.

Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

11.

Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.

12.

И освен това, сине мой, приеми поучение: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.

13.

Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека —

14.

защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло.

---

←  Ecclesiastes (12/12)