Ecclesiastes (1/12)  

1. Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:
2. Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.
3. Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?
4. Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.
5. И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.
6. Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.
7. Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.
8. Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.
9. Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.
10. Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.
11. Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.
12. Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.
13. И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.
14. Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15. Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.
16. Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.
17. И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.
18. Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

      Ecclesiastes (1/12)