←  Deuteronomy (10/34)  →
1. И в онова време ГОСПОД ми каза: Изсечи си две каменни плочи като първите и се изкачи при Мен на планината, и си направи дървен ковчег.
2. И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши, а ти ги сложи в ковчега.
3. И аз направих ковчег от акациево дърво, изсякох две каменни плочи като първите и се изкачих на планината с двете плочи в ръката си.
4. И Той написа на плочите като писаното преди — десетте заповеди, които ГОСПОД ви изговори на планината отсред огъня в деня на събранието; и ГОСПОД ми ги даде.
5. И аз се обърнах и слязох от планината, и сложих плочите в ковчега, който бях направил; и те са там, както ми заповяда ГОСПОД.
6. А израилевите синове тръгнаха от Вирот-Вене-Яакан за Мосера. Там умря Аарон и там беше погребан, и синът му Елеазар свещенодействаше вместо него.
7. Оттам тръгнаха за Гадгад, а от Гадгад — за Йотвата, земя на водни потоци.
8. В онова време ГОСПОД отдели левиевото племе, за да носи ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, за да стои пред ГОСПОДА, за да Му служи и да благославя в Неговото Име и до днес.
9. Затова Леви няма нито дял, нито наследство с братята си; ГОСПОД е неговото наследство, както ГОСПОД, твоят Бог, му говори.
10. А аз престоях на планината като първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи, и ГОСПОД ме послуша и този път; ГОСПОД не пожела да те погуби.
11. И ГОСПОД ми каза: Стани, иди, за да вървиш пред народа, за да влязат и да завладеят земята, за която се заклех на бащите им да им я дам.
12. И сега, Израилю, какво иска от теб ГОСПОД, твоят Бог, освен да се боиш от ГОСПОДА, своя Бог, да ходиш във всичките Му пътища и да Го любиш, да служиш на ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа,
13. и да спазваш заповедите на ГОСПОДА и наредбите Му, които днес ти заповядвам за твое добро?
14. Ето, небесата и небесата на небесата, земята и всичко, което е в нея, принадлежат на ГОСПОДА, твоя Бог.
15. Но ГОСПОД благоволи само в бащите ти, да ги възлюби, и избра вас, техните потомци след тях, измежду всички народи, както е днес.
16. Затова обрежете краекожието на сърцето си и не закоравявайте повече врата си.
17. Защото ГОСПОД, вашият Бог, е Бог на боговете и Господар на господарите — великият, мощният и страшният Бог, който не показва пристрастие и не приема подкуп.
18. Той извършва съд за сирачето и вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.
19. Затова обичайте чужденеца, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя.
20. От ГОСПОДА, своя Бог, да се боиш, на Него да служиш, към Него да се привързваш и в Неговото Име да се кълнеш.
21. Той е твоята хвала и Той е твоят Бог, който извърши за теб тези велики и страшни неща, които очите ти видяха.
22. Бащите ти слязоха в Египет седемдесет души на брой, а сега ГОСПОД, твоят Бог, те направи многоброен като звездите на небето.
←  Deuteronomy (10/34)  →