Acts (26/28)

← Acts (26/28) →

Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита:

Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

Моят живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим, го знаят всички юдеи.

Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.

А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,

до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите!

А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите?

Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;

10.

което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.

11.

И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.

12.

И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13.

по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.

14.

И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.

15.

И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.

16.

Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,

17.

като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18.

да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.

19.

Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

20.

а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.

21.

По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

22.

Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго, освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:

23.

че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

24.

Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.

25.

А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.

26.

Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27.

Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

28.

А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

29.

А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.

30.

Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

31.

И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

32.

А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.

← Acts (26/28) →