Acts (16/28)

← Acts (16/28) →

А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.

Той имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.

И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.

Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.

И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!

10.

И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

11.

И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,

12.

а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

13.

А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

14.

И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава в това, което говореше Павел.

15.

И като се кръсти тя и домът й, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.

16.

И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

17.

Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18.

И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.

19.

А когато господарите й видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

20.

И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,

21.

и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

22.

Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23.

И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

24.

който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.

25.

Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

26.

И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички се развързаха.

27.

И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

28.

Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.

29.

А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;

30.

и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

31.

А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

32.

И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.

33.

И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.

34.

И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.

35.

А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.

36.

И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.

37.

Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

38.

И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.

39.

И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

40.

А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.

← Acts (16/28) →