←  2Corinthians (12/13)  →
1. Трябва да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.
2. Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години – в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае – беше грабнат и занесен до третото небе.
3. И зная за този човек – в тялото ли, или извън тялото, не зная, Бог знае –
4. че беше грабнат и занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.
5. С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се похваля освен с немощите си.
6. Защото, дори и да поискам да се похваля, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, за да не би някой да помисли за мен повече от това, което вижда в мен или чува от мен.
7. А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.
8. За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен;
9. и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.
10. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в страхове заради Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.
11. Станах безумен. Вие ме принудихте. Защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен в нищо от превъзходните апостоли, макар и да съм нищо.
12. Наистина, апостолските признаци се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.
13. Защото, в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда!
14. Ето, готов съм да дойда при вас за трети път и няма да ви дотежа, защото не искам вашето, а вас; понеже децата не са длъжни да събират имот за родителите, а родителите – за децата.
15. А пък аз с най-голяма радост ще харча и цял ще се похарча за душите ви. Ако аз ви любя повече, вие по-малко ли ще ме любите?
16. Но нека да е така, че не съм ви натежал, но понеже съм бил хитър, съм ви уловил с измама.
17. Припечелих ли аз чрез някои от онези, които изпратих до вас?
18. Помолих Тит да отиде при вас и изпратих нашия брат с него. Тит припечели ли в нещо от вас? Не ходехме ли в същия дух, в същите стъпки?
19. Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? Ние говорим пред Бога в Христос, и всичко това, възлюбени мои, за ваше изграждане.
20. Защото се боя, да не би като дойда, да не ви намеря такива, каквито ви желая, и вие да ме намерите такъв, какъвто не ме желаете; и да не би да има между вас раздори, завист, гняв, партизанщина, клюкарство, шушукания, големеене, бъркотии;
21. да не би когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, на които са се предавали.
←  2Corinthians (12/13)  →