2Corinthians (11/13)

← 2Corinthians (11/13) →

О, да бихте потърпели още малко моето безумие! Но и вие наистина ме търпите!

Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос.

Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос.

Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.

Обаче аз мисля, че не съм в нищо по-долен от превъзходните апостоли!

Но дори и да съм неучен в говоренето, в познанието не съм; и ние по всякакъв начин сме ви показали това пред всички.

Грях ли сторих, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас.

А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.

10.

Христовата истина, която е в мен, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в ахайските места.

11.

Защо? Защото не ви любя ли? Бог знае!

12.

А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят.

13.

Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли.

14.

И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината.

15.

Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.

16.

Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, та и аз да се похваля малко.

17.

Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето.

18.

Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.

19.

Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

20.

понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

21.

За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз.

22.

Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.

23.

Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.

24.

Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,

25.

три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.

26.

Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;

27.

в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;

28.

и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви.

29.

Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?

30.

Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ.

31.

Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа.

32.

В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови,

33.

но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.

← 2Corinthians (11/13) →