2Chronicles (29/36)

← 2Chronicles (29/36) →

Езекия беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.

Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Давид.

В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом и ги поправи.

И доведе свещениците и левитите и ги събра на източния площад и им каза:

Слушайте ме, левити! Осветете се сега и осветете и дома на ГОСПОДА, Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от святото място.

Защото бащите ни са постъпили невярно, вършили са зло пред ГОСПОДА, нашия Бог, и са Го оставили; и са отвърнали лицата си от ГОСПОДНОТО обиталище, обърнали са му гръб;

и са затворили вратите на предверната зала, и са изгасили светилниците, не са кадили тамян на Израилевия Бог и не са принасяли всеизгаряния в светилището.

Затова гневът на ГОСПОДА беше върху Юда и Ерусалим и Той ги предаде на ужас, удивление и подсвиркване, както виждате с очите си.

И ето, поради това бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са в плен.

10.

И сега имам на сърце да направим завет с ГОСПОДА, Израилевия Бог, за да се отвърне от нас яростният Му гняв.

11.

И сега, синове мои, не бъдете небрежни, защото вас е избрал ГОСПОД да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да Му кадите.

12.

Тогава станаха левитите: Маат, синът на Амасай, и Йоил, синът на Азария, от синовете на Каатците; а от синовете на Мерарий: Кис, синът на Авдий, и Азария, синът на Ялелеил; от Гирсоновците: Йоах, синът на Зема, и Еден, синът на Йоах;

13.

а от синовете на Елисафан: Симрий и Еиил; а от синовете на Асаф: Захария и Матания;

14.

а от синовете на Еман: Ехиил и Семей; а от синовете на Едутун: Семая и Озиил.

15.

Те събраха братята си и се осветиха, и влязоха според заповедта на царя, съгласно ГОСПОДНОТО слово, да очистят ГОСПОДНИЯ дом.

16.

И свещениците влязоха във вътрешната част на ГОСПОДНИЯ дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на ГОСПОДНИЯ дом цялата нечистота, която намериха в ГОСПОДНИЯ храм, а левитите я взеха и я изнесоха вън при потока Кедрон.

17.

На първия ден от първия месец започнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до предверната зала на ГОСПОДА и освещаваха ГОСПОДНИЯ дом осем дни; а на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

18.

После влязоха при цар Езекия и казаха: Очистихме целия ГОСПОДЕН дом и олтара за всеизгарянето с всичките му принадлежности и масата за присъствените хлябове с всичките й принадлежности.

19.

Приготвихме и осветихме и всичките вещи, които цар Ахаз при царуването си оскверни, когато постъпи невярно — и ето ги пред ГОСПОДНИЯ олтар.

20.

Тогава цар Езекия стана рано, събра началниците на града и се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом.

21.

И докараха седем юнеца и седем овена, и седем агнета и седем козела в принос за грях за царството и за светилището, и за Юда. И той заповяда на свещениците, синовете на Аарон, да ги принесат на ГОСПОДНИЯ олтар.

22.

И те заклаха говедата и свещениците взеха кръвта и я поръсиха по олтара; заклаха и овните и поръсиха кръвта им по олтара; заклаха и агнетата и поръсиха кръвта им по олтара.

23.

После доведоха козлите за приноса за грях пред царя и събранието и те положиха ръцете си на тях.

24.

И свещениците ги заклаха и принесоха кръвта им в принос за грях на олтара, за да направят умилостивение за целия Израил, защото царят заповяда всеизгарянето и приноса за грях да бъдат за целия Израил.

25.

И той постави левитите в ГОСПОДНИЯ дом с кимвали, с лири и с арфи, според заповедта на Давид и на царския гледач Гад и на пророк Натан; защото заповедта беше от ГОСПОДА чрез Неговите пророци.

26.

И левитите стояха с музикалните инструменти на Давид, а свещениците — с тръбите.

27.

Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато започна всеизгарянето, започна и ГОСПОДНОТО пеене с тръбите и с инструментите на израилевия цар Давид.

28.

А цялото събрание се кланяше и певците пееха, и тръбите свиреха, и всичко продължи, докато се извърши всеизгарянето.

29.

И когато свършиха принасянето на всеизгарянето, царят и всички, които бяха при него, коленичиха и се поклониха.

30.

И цар Езекия и началниците заповядаха на левитите да славят ГОСПОДА с думите на Давид и на гледача Асаф. И те Го славиха с радост и се наведоха, и се поклониха.

31.

И Езекия заговори и каза: Сега вие се посветихте на ГОСПОДА; пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в ГОСПОДНИЯ дом. И събранието принесе жертви и благодарствени приноси, и всеки, който имаше усърдно сърце, принесе всеизгаряне.

32.

И броят на всеизгарянията, които събранието принесе, беше седемдесет говеда, сто овена и двеста агнета; всички тези бяха за всеизгаряния на ГОСПОДА.

33.

А посветените дарове бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

34.

Но свещениците бяха малцина и не можеха да одерат всичките всеизгаряния, затова братята им, левитите, им помогнаха, докато се свърши работата и докато свещениците се осветиха. Защото левитите бяха искрени да се осветят, повече отколкото свещениците.

35.

Но и всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните жертви и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на ГОСПОДНИЯ дом.

36.

И Езекия и целият народ се радваха на това, което Бог беше приготвил за народа, понеже това нещо стана ненадейно.

← 2Chronicles (29/36) →