←  1Samuel (24/31)  →
1. И Давид се изкачи оттам и остана в непристъпните места на Енгади.
2. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му съобщиха и казаха: Ето, Давид е в пустинята Енгади.
3. Тогава Саул взе три хиляди избрани мъже от целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по Скалите на дивите кози.
4. Така той дойде при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. И Саул влезе вътре по нужда. А Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.
5. Тогава мъжете на Давид му казаха: Ето, това е денят, за който ГОСПОД ти каза: Ето, Аз ще предам врага ти в ръката ти и ти ще му сториш, каквото ти се вижда добро. Тогава Давид стана и отряза тайно един край от дрехата на Саул.
6. А след това сърцето на Давид се разтрепери, понеже беше отрязал края на дрехата на Саул.
7. Затова той каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя такова нещо на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да простра ръката си против него! Защото той е ГОСПОДНИЯТ помазаник!
8. И Давид възпря мъжете си с тези думи и не им позволи да се вдигнат против Саул. А Саул стана от пещерата и си отиде по пътя.
9. И след това и Давид стана и излезе от пещерата, и извика след Саул, и каза: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лицето си до земята и се поклони.
10. И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид ти иска злото?
11. Ето, в този ден очите ти видяха, че ГОСПОД те предаде в ръката ми в пещерата; и някои казаха да те убия, но аз те пощадих и казах: Няма да простра ръката си против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.
12. Татко мой, виж! Виж даже края на дрехата си в ръката ми! Защото по това, че отрязах края на дрехата ти, а не те убих, познай и разбери, че в ръката ми няма нито зло, нито престъпление, и че не съм съгрешил против теб. А ти гониш живота ми, за да го отнемеш.
13. ГОСПОД нека отсъди между мен и теб и ГОСПОД нека ти отмъсти за мен; но моята ръка няма да бъде против теб!
14. Както казва поговорката на древните: От беззаконните излиза беззаконие. Но моята ръка няма да бъде против теб.
15. След кого е излязъл израилевият цар? Кого преследваш ти? Едно умряло куче, една бълха!
16. Затова нека ГОСПОД бъде съдия и отсъди между мен и теб, и нека види и защити делото ми, и ме избави от ръката ти!
17. И когато Давид свърши да говори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул издигна гласа си, и плака.
18. И каза на Давид: Ти си по-праведен от мен, защото ти ми отплати с добро, а аз ти отплатих със зло.
19. И ти показа днес, че се отнесе добре с мен, защото ГОСПОД ме предаде в ръката ти и ти не ме уби.
20. Понеже, ако човек намери врага си, би ли го оставил да си отиде невредим по пътя? Затова нека ГОСПОД ти отплати с добро за това, което ми направи днес!
21. И сега, ето, зная, че ти със сигурност ще станеш цар и че израилевото царство ще се утвърди в ръката ти.
22. Затова сега, закълни ми се в ГОСПОДА, че няма да отсечеш потомството ми след мен и че няма да изличиш името ми от бащиния ми дом! И Давид се закле на Саул. И Саул отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха в крепостта.
←  1Samuel (24/31)  →