1Samuel (2/31)

← 1Samuel (2/31) →

Тогава Анна се помоли и каза: Ликува сърцето ми в ГОСПОДА; издигна се рогът ми в ГОСПОДА; устата ми е широко отворена против враговете ми, защото се радвам в Твоето спасение.

Никой не е свят като ГОСПОДА, защото няма друг освен Теб и няма канара като нашия Бог.

Не трупайте горди думи; да не излиза високомерие от устата ви, защото ГОСПОД е Бог на знание и от Него се претеглят делата.

Лъковете на силните се строшават, а немощните се препасват със сила.

Ситите се цаниха за хляб, а гладните престанаха да гладуват. Дори и безплодната роди седем, а многодетната изнемощя.

ГОСПОД умъртвява и съживява; свежда в Шеол и извежда.

ГОСПОД осиромашава и обогатява, смирява и възвишава.

Въздига бедния от праха и издига сиромаха от бунището, за да ги сложи да седят с благородните; славен престол им дава в наследство. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА и Той е поставил на тях света.

Ще пази краката на светиите Си, а безбожните ще погинат в тъмнината — защото не чрез сила ще победи човек.

10.

Противниците на ГОСПОДА ще се сломят; Той ще прогърми от небето върху тях. ГОСПОД ще съди краищата на земята, ще даде сила на царя Си и ще възвиси рога на помазаника Си.

11.

Тогава Елкана отиде у дома си в Рама. А детето служеше на ГОСПОДА пред свещеника Илий.

12.

А синовете на Илий бяха лоши хора и не познаваха ГОСПОДА.

13.

И обичаят на свещениците спрямо народа беше такъв: когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръката си, докато се вареше месото,

14.

и я забиваше в тенджерата или в котела, или в казана, или в гърнето; и каквото вдигнеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така правеха в Сило с всичките израилтяни, които идваха там.

15.

Дори и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който жертваше: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от теб варено месо, а сурово.

16.

И ако човекът му кажеше: Нека изгорят първо тлъстината, а после си вземи колкото иска душата ти! — тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, а ако не, ще го взема насила!

17.

И грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА, защото мъжете презираха ГОСПОДНИЯ принос.

18.

А Самуил служеше пред ГОСПОДА — дете, препасано с ленен ефод.

19.

И майка му му правеше една малка дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20.

И Илий благослови Елкана и жена му, и каза: ГОСПОД да ти даде потомство от тази жена вместо заетото, което беше посветено на ГОСПОДА. И те си отидоха у дома.

21.

И ГОСПОД посети Анна; и тя забременя и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред ГОСПОДА.

22.

А Илий беше много стар; и чу всичко, което синовете му правеха на целия Израил, и как лежаха с жените, които се събираха при входа на шатъра за срещане.

23.

И той им каза: Защо правите такива работи — защото чувам за злите ви дела от целия народ!

24.

Недейте, синове мои! Защото не е добър слухът, който чувам — вие правите ГОСПОДНИЯ народ престъпници.

25.

Ако човек съгреши против човек, Бог ще го съди; но ако човек съгреши против ГОСПОДА, кой ще се застъпи за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото ГОСПОД искаше да ги убие.

26.

А детето Самуил растеше на ръст и на благоволение както пред ГОСПОДА, така и пред хората.

27.

И един Божи човек дойде при Илий и му каза: Така казва ГОСПОД: Не се ли открих ясно на бащиния ти дом, когато бяха в Египет в дома на фараона?

28.

И не избрах ли него от всичките израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертви на олтара Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не дадох ли на бащиния ти дом всичките жертви чрез огън на израилевите синове?

29.

Защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, които съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мен, за да се угоявате с най-доброто от всичките приноси на народа Ми Израил?

30.

Затова ГОСПОД, Израилевият Бог, заявява: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти ще ходят пред Мен до века. Но сега ГОСПОД казва: Далеч от Мен това! Защото онези, които Ме почитат, и Аз ще ги почета, а онези, които Ме презират, ще бъдат счетени за нищо.

31.

Ето, идват дни, когато ще отсека силата ти и силата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти.

32.

И ще видиш противник в жилището Ми, въпреки цялото добро, което ГОСПОД ще направи на Израил; и никога няма да има старец в дома ти.

33.

А онзи от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде, за да угасват очите ти и да отслабва душата ти; и всичките рожби на дома ти ще умират на средна възраст.

34.

И това ще ти бъде знамението, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес: в един ден ще умрат и двамата.

35.

А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги.

36.

И всеки, който остане в твоя дом, ще идва и ще му се кланя за малко сребро и за къшей хляб и ще казва: Моля те, прикрепи ме към някоя от свещеническите служби, за да ям по къшей хляб.

← 1Samuel (2/31) →