1Samuel (12/31)

← 1Samuel (12/31) →

И Самуил говори на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас.

И сега, ето, царят върви пред вас. А аз съм стар и белокос, и ето, синовете ми са с вас. Ходих пред вас от младостта си до този ден.

Ето ме, свидетелствайте против мен пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: На кого съм взел говедото или на кого съм взел магарето, или кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? Ще ви го върна!

А те казаха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.

И той им каза: ГОСПОД е свидетел против вас и Неговият помазаник е свидетел днес, че не сте намерили нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.

Тогава Самуил каза на народа: ГОСПОД е, който постави Мойсей и Аарон, и който изведе бащите ви от египетската земя.

И сега застанете, за да разсъждавам с вас пред ГОСПОДА за всичките справедливи дела на ГОСПОДА, които Той извърши за вас и за бащите ви.

Когато Яков отиде в Египет, бащите ви извикаха към ГОСПОДА и ГОСПОД изпрати Мойсей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място.

Но те забравиха ГОСПОДА, своя Бог; затова Той ги продаде в ръката на Сисара, военачалника на войската на Асор, в ръката на филистимците и в ръката на царя на Моав; и те воюваха срещу тях.

10.

Тогава те извикаха към ГОСПОДА и казаха: Съгрешихме, че оставихме ГОСПОДА и служихме на ваалимите и астартите; но сега ни избави от ръката на враговете ни, и ще Ти служим!

11.

И ГОСПОД изпрати Ероваал, Ведан, Ефтай и Самуил, и ви избави от ръката на враговете ви отвсякъде, и вие живеехте в безопасност.

12.

А когато видяхте, че Наас, царят на синовете на Амон, дойде срещу вас, ми казахте: Цар да царува над нас! — когато ГОСПОД, вашият Бог, ви беше цар.

13.

И сега, ето царят, когото избрахте и когото искахте! И ето, ГОСПОД постави цар над вас.

14.

Ако се боите от ГОСПОДА и Му служите, и слушате гласа Му, и не се бунтувате срещу ГОСПОДНАТА заповед, и вие, и царят, който царува над вас, следвате ГОСПОДА, своя Бог, тогава ГОСПОД ще бъде с вас.

15.

Но ако не слушате гласа на ГОСПОДА и се бунтувате срещу ГОСПОДНАТА заповед, тогава ръката на ГОСПОДА ще бъде против вас, както беше против бащите ви.

16.

И сега, пристъпете и вижте това велико нещо, което ГОСПОД ще направи пред очите ви.

17.

Не е ли сега пшеничената жетва? Аз ще призова ГОСПОДА и Той ще изпрати гръмотевици и дъжд; и ще познаете и видите, че е голямо злото ви, което направихте пред ГОСПОДА, като поискахте за себе си цар.

18.

И Самуил призова ГОСПОДА и ГОСПОД изпрати гръмотевици и дъжд в онзи ден; и целият народ се убоя много от ГОСПОДА и от Самуил.

19.

И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на ГОСПОДА, своя Бог, за да не умрем, защото към всичките си грехове прибавихме и това зло, да искаме за себе си цар!

20.

А Самуил каза на народа: Не се бойте. Вие наистина извършихте цялото това зло; но не се отклонявайте от следването на ГОСПОДА, а служете на ГОСПОДА с цялото си сърце.

21.

И не се отклонявайте, защото тогава ще отидете след празни неща, които не ползват и не избавят, защото са празни.

22.

Защото ГОСПОД няма да остави народа Си заради великото Си Име, понеже ГОСПОД благоволи да ви направи Свой народ.

23.

А колкото до мен, далеч да бъде от мен да съгреша против ГОСПОДА, като престана да се моля за вас; а ще ви уча на добрия и правия път.

24.

Само се бойте от ГОСПОДА и Му служете в истина с цялото си сърце, защото видяхте какви велики неща е извършил Той за вас.

25.

Но ако продължите да вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще загинете.

← 1Samuel (12/31) →